Новини

Указание от Министерство на Финансите:                                                          

“Съгласно § 15д, ал. 3 от ПЗР на ЗДДС, нулева ставка на данъка се прилага за доставката
на хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при вноса му на
територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на този вид стока.
По отношение на данъчното третиране на доставките на хляб и брашно с място на изпълнение
на територията на страната, при вноса му на територията на страната и при облагаеми
вътреобщностни придобивания на този вид стоки се прилагат общите правила на ЗДДС. В
ЗДДС не са предвидени специфични разпоредби относно датата на възникване на данъчното
събитие при доставки на хляб и брашно – данъчното събитие при такива доставки възниква
съгласно общите правила на закона. На основание направените изменения, за доставките на
хляб и брашно се прилага нулева ставка на данъка.
Съгласно § 15д, ал. 5 от ЗИД на ЗДРБ, за целите на ал. 3 „брашно“ е продукт, който се
получава от смилането на хлебна пшеница и е годен за производство на хляб и хлебни
продукти.”
В съответствие с § 15д, ал. 5 от ПЗР на ЗДДС за целите на ал. 3 „хляб“ е продукт, който
се получава от изпичането на тесто, получено от смесване на пшенично брашно или друга
зърнена култура, самостоятелно или в комбинация, и вода, със или без добавяне на сол, втасало
с помощта на хлебна мая или закваска, и технологични добавки (при необходимост).
Относно дефиницията на „пшенично брашно или друга зърнена култура“ като съставна
част на понятието „хляб“ и изхождайки от общоприетия смисъл на дума или израз, съгласно §
1, т. 12 от ДР на Наредба № 27 от 5.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на организации на производители“ по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. „Зърнено-житни култури“,
тя включва обикновена (мека) пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, тритикале, овес,
царевица и сладка царевица, просо, сорго, ориз и др., включително за посев.
Предвид това, когато се използва пшенично брашно или друга зърнена култура от
посочените по-горе, самостоятелно или в комбинация, това условие на дефиницията е
изпълнено.
По отношение на производството на хляб и добавянето на брашно от зеленчуци или
други култури, различни от зърнените, както и добавянето на различни семена, ядки, зеленчуци
или плодове, олио или масло, чието количество е пренебрежимо малко и са предимно за
подобряване на вкусовите качества на продукта, но несъмнено не променят общоприетото му
възприемане за хляб, то за съответния продукт е приложима нулева ставка на данъка върху
добавената стойност.
Под технологични добавки за „хляб“ следва се разбират онези добавки които са
определени в част Д на „Разрешени добавки в храните и условия за тяхната употреба в
категориите храни“ на Приложение II „Списък на Съюза на добавките в храните, одобрени за
употреба в храни, и условията за тяхната употреба“ от Регламент ЕО 1333/2008 от 16 декември
2008 година относно добавките в храните под номер 07.1.1 „Хляб, приготвен единствено от
следните съставки: пшеничено брашно, вода, мая или подкваса, готварска сол“.
В тази връзка, ако в съответен продукт се съдържа добавка, различна от изброените
добавки в Регламент ЕО 1333/2008, то за продукта не следва да се прилага нулева ставка на
данъка върху добавената стойност. В случаите, когато съответният продукт не съдържа
посочените технологични добавки или някоя от тях, но отговаря на останалите условия,
посочени в дефиницията за „хляб“ за целите на ЗДДС, то за същия е приложима нулева ставка
на данъка.
Предвид дефиницията за „хляб“, втасването на тестото следва да е с помощта на хлебна
мая или закваска. В случаите, когато за втасването на продукт, вместо хлебна мая или закваска,
е вложено/използвано друго, например хуск, то за продукта не е приложима нулева ставка на
данъка върху добавената стойност.
Когато продуктът има характеристиките на „хляб“, неговият грамаж, форма или
опаковка, както и количеството му в опаковка, нямат значение. Както и независимо от начина
на обработката му – ръчна или машинно.
Нулевата ставка на данъка върху добавената стойност се прилага за доставка на „хляб“
от регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали е производител, търговец на
едро/дистрибутор или търговец на дребно.
За „хляб“ следва да се счита и:
– продукт, който има характеристиките на „хляб“ и се доставя замразен и изпечен на
около 90 %, който впоследствие се доизпича, например: хляб с поръска – сусам или други
семена, питки, багети, франзели, земели – с поръска или без поръска, и други, но без захар
и/или мазнина;
– сухари с характеристиките на „хляб“.
Нулева ставка на данъка върху добавената стойност не се прилага за стоки, които
нямат посочените характеристики, такива като:
– различни видове сладки и солени закуски/изделия, например: кроасани с или без
пълнеж, козунак, банички, кифли, брускети, бисквити, гофрети, меденки, вафли, крекери,
солети, бутерки и други;
– сладкарски изделия, например: донъти и понички, независимо че основната суровина
е тесто от пшенично брашно, щрудели, кекс и други;
– специален артизански хляб, в който освен определените в ал. 5 на § 15д от ПЗР на
ЗДДС съставки и добавки, има и различни видове семена, зърна и семки;
– макаронени изделия;
– полуготови продукти предварително втасали и готови за печене/тесто за „хляб“ или
други хлебни продукти;
– полуготови продукти предварително втасали и готови за печене, произведени от
многолистно тесто, например кроасани за печене;
– кори за печене;
– сухи смеси за домашен ръжен хляб, за пълнозърнест хляб, за пълнозърнеста содена
питка, за содена питка;
– хляб, питки, багети, франзели, земели, бургер хлебчета – с поръска – сусам или други
семена или без поръска, но със захар и/или мазнина, чието количество не е пренебрежимо
малко и не е предимно за подобряване на вкусовите качества на продукта;
– малки питки, съставът на които е: пшенично брашно, вода, прясна мая, сол, захар,
слънчогледово олио, стабилизатори (ксантанова гума, гуарова гума, консерванти: калиев
пропионат, сорбинова киселина);
– сандвичи, хамбургери, бургери, ход-дог, бурито, дюнери, емпанади, енчиладас,
кростини, принцеси, пържени филийки, такос, фахитас.
Също така по отношение на „хляб“, като част от ресторантьорска или кетъринг услуга,
включително при доставка на храна за вкъщи, същият винаги следва да се включва в
доставката на ресторантьорската или кетъринг услугата, или на доставката на храна за вкъщи,
независимо дали се предоставя с обща или отделна цена, и не е приложима нулева ставка на
данъка.”

Източник: Указание от Министерство на Финансите

Уважаеми клиенти,

Съгласно последните изменения на Наредба Н-18, всички фискални устройства трябва да бъдат актуализирани до последна версия на фърмуера, включваща автоматичен Z-отчет (дневен финансов отчет).

Каним всички клиенти, чиито фискални устройства все още не са преработени, да се свържат с нас на сервизните телефони:

• 0988 872 851
• 042/600 907
• 042/605 907

Срокът за привеждане на дейността на търговците, използващи софтуер за управление на продажбите (СУПТО) с изискванията на Наредба Н-18 се удължава с още 6 месеца. Това стана ясно от изказване на финансовия министър Владислав Горанов.

По данни на Приходната агенция към момента има над 500 регистрирани софтуери за продажбите и процесът продължава интензивно.

Софтуерни разработчици посочиха, че част от клиентите отлагат внедряването на новите програмни продукти, като това ги поставя под риск от санкции.

 

Крайни срокове по Наредба Н-18

31 януари 2020 г.

Всички лица, използващи софтуер за управление на продажбите – независимо дали са или не са регистрирани по ЗДДС, трябва да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания и да сменят или модифицират фискалните си устройства до 31 януари 2020 г. Производител/разпространител може да разпространява софтуер, който не отговаря на изискванията, определени в наредбата, до 31 януари 2020 г.

От 1 февруари 2020 г. фискалните бонове, издавани от ЕСФП, следва да съдържат и данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

29 февруари 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 29 февруари 2020 г.

 

ОТНОСНО НАИМЕНОВАНИЕТО НА СТОКИТЕ/УСЛУГИТЕ В КАСОВИЯ БОН

На страницата на НАП, в рубриката “Касови апарати,електронни търговци и СУПТО” са публикувани два файла с въпроси и отговори, касаещи регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти.Ето и тълкуванието на НАП относно детайлността на стоките и услугите като задължителни реквизити във всеки фискален бон съгласно чл.26 а.1 т.7 от Наредба Н-18.

Съгласно чл. 26, ал. 1 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка, издадена от фискално устройство (ФУ), трябва да е четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 – т. 17 на същата алинея. В съответствие с т. 7 фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

Видно от разпоредбата, един от основните задължителни реквизити на фискалната касова бележка е наименование на стоката/услугата. Идентично нормативно изискване към фискалните касови бележки е било предвидено и в отменената Наредба № 4 от 16 февруари 1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти (отм., ДВ., бр.106/2006 г.) като реквизит, гарантиращ задължителна отчетност на извършената продажба, както в интерес на клиента, така и за целите на отчитането при търговеца и за осъществяване на  контрол на извършените продажби в съответния търговски обект.

С изменението на Наредба № Н-18/2006 г. (обн., ДВ, бр. 76/2017 г.) разпоредбата на т. 7 от ал. 1 на чл. 26 е прецизирана, за да поясни, че терминът „наименование“ се отнася за стоката/услугата. Изискването във фискалната касова бележка да бъде посочено наименование на стоката/услугата е императивно, от категорията на задължителните реквизити при извършване на всяка отделна продажба на стока/услуга в търговския обект и следва да бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство.

Поставеният въпрос е свързан с регистрирането и отчитането на продажбите в различни търговски обекти – магазин за цветя, магазин за облекло, магазин за хранителни стоки и др. В тези обекти се предлага голям  асортимент от разнообразни стоки (облекла, храни, напитки, тютюневи и алкохолни изделия, цветя и др.). Практиката показва, че в преобладаващата част от случаите задължените лица използват фискални устройства, които са програмирани да регистрират и отчитат продажбите по департаменти/стокови групи, без посочване на  конкретния вид на продадената стока, например:

• в магазин за облекло, продажбите на стоки се отразяват като „дрехи“, „облекло“ или „ДП1“;
• в магазин за хранителни стоки, продажбите се отразяват като „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „напитки“, „други“;
• в магазин за цветя, продажбите се отразяват като „ДП1“, „цветя“.

С оглед специфичната дейност в посочените търговски обекти и използваните в тях фискални устройства следва степента на детайлност в наименованието на продаваната стока да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока. В тази връзка описаните примери от търговските практики за начин за регистриране на продажбите чрез отразяване на продаваните стоки като родово определени вещи, а именно във фискалната касова бележка да се съдържа само най-общо съответната стокова група или департамент без наименование, не може да се приеме като достатъчно за изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7, тъй като не позволява в достатъчна степен да бъде идентифициран видът  на продаваната стока.

В наредбата няма задължително нормативно изискване  в издаваните фискални касови бележки  като реквизит „наименование на стоката/услугата“ да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от наредбата продажби на специфични категории стоки/услуги. Разнообразието на артикулите от един вид стока/услуга, предлагани на пазара, извън посочените специфични категории, е в изключително широк диапазон, динамично и непрекъснато променящо се. В тази връзка и в съответствие с т. 7 на чл. 26, ал. 1 от наредбата нормативно се изисква като реквизит  във фискалната бележка да бъде посочван най-малко съответниятвид на продаваната стока/услуга, например:

1. В магазин за облекло продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга – пижама, потник, чорапи, независимо дали е/са мъжки, дамски или детски;
2. В магазин за цветя продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга – букет, независимо дали е букет хризантеми, букет рози и др.; саксийно цвете, рязан стрък, опаковане на подарък и др.;
3. В магазин за продажба на хранителни стоки, напитки и цигари продажбите следва да се отразяват по вид на продаваната стока, като най-малко се отбелязва:

а) в хляб и хлебни изделия;

б) месо;

в)  колбаси,

г) прясно мляко,

д) кисело мляко,

е) кашкавал,

ж) сирене;

д) плодове;

е) зеленчуци;

ж) цигари, пури, пурети и др.;

з) вино, бира, ракия и др.

Изключение от гореописания ред е допустимо при продажби, извършвани в обменни бюра, заложни къщи или при продажби, извършвани по реда на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г.

По аналогичен начин следва да се отразяват продажбите и на стоки/услуги от всички останали, неизброени в горните примери за продажби в търговски обекти.

Тези изисквания към фискалните касови бележки са минимални с оглед възможностите, предоставяни от съвременните технологии. Детайлното описание на продаваната стока позволява по-ефективно упражняване правата на клиентите. В тази връзка е препоръчително отразяването на продаваните стоки/услуги да се осъществява в по-голяма степен на индивидуализация. Следва да се отбележи, че задължително условие е при регистриране на продажба да се посочи видът на закупената стока/услуга, стойността и количеството й. При регистриране на продажба на различни стоки от един и същ вид, стоки с различни цени, продадените стоки следва да се посочват на отделен ред.

По отношение на фискалния бон и придружаващата го фактура е необходимо продадените стоки да бъдат описани по горепосочения ред.

Наличните на пазара модели фискални устройства предоставят техническа възможност за въвеждане на много по-голям брой артикули от нормативно предвидения  (минимум 100 артикула, съгласно  Приложение №2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата)  и съответно възможност продажбите да се отразяват по съответния вид стока/услуга.

В случай че използваното ФУ поддържа по-малък брой артикули от предлаганите  в конкретния търговски обект и с оглед спазване изискването за посочване на наименование на продадената  стока/услуга  (чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата), което да позволява на клиента да идентифицира вида й, може да се използват софтуерни или технически средства, свързани с експлоатираното в обекта ФУ, напр. програмен продукт, позволяващ стоките да бъдат индивидуализирани чрез баркод четец. В този случай се приема, че ако софтуерът извършва операции единствено за извършване на справки относно цена и наименование на артикула, без в него да се въвежда информация за извършваните в обекта продажби и да се проследява движението на стоки и услуги, предмет на продажбите, то този софтуер не попада в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите.

Следва да се има предвид, че по отношение на минималното съдържание и реквизитите във фискалния бон нормативната уредба не допуска като наименование на продаваната стока/услуга да се изписва:

–   обща сума на продажбата,

– общи технически наименования, използвани при програмирането на ФУ, например „ДП1“, „ДП2“,

– обобщена категория на продаваните стоки/услуги, например от типа на „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „други“ и т.н.

Този начин за отразяване е недопустим, тъй като не позволява идентифициране на продадената стока/услуга  в търговския обект.

 

източник: https://nap.bg/news?id=3886