ОТНОСНО НАИМЕНОВАНИЕТО НА СТОКИТЕ/УСЛУГИТЕ В КАСОВИЯ БОН
На страницата на НАП, в рубриката “Касови апарати,електронни търговци и СУПТО” са публикувани два файла с въпроси и отговори, касаещи регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти.Ето и тълкуванието на НАП относно детайлността на стоките и услугите като задължителни реквизити във всеки фискален бон съгласно чл.26 а.1 т.7 от Наредба Н-18.
Съгласно чл. 26, ал. 1 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка, издадена от фискално устройство (ФУ), трябва да е четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 – т. 17 на същата алинея. В съответствие с т. 7 фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Видно от разпоредбата, един от основните задължителни реквизити на фискалната касова бележка е наименование на стоката/услугата. Идентично нормативно изискване към фискалните касови бележки е било предвидено и в отменената Наредба № 4 от 16 февруари 1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти (отм., ДВ., бр.106/2006 г.) като реквизит, гарантиращ задължителна отчетност на извършената продажба, както в интерес на клиента, така и за целите на отчитането при търговеца и за осъществяване на контрол на извършените продажби в съответния търговски обект.
С изменението на Наредба № Н-18/2006 г. (обн., ДВ, бр. 76/2017 г.) разпоредбата на т. 7 от ал. 1 на чл. 26 е прецизирана, за да поясни, че терминът „наименование“ се отнася за стоката/услугата. Изискването във фискалната касова бележка да бъде посочено наименование на стоката/услугата е императивно, от категорията на задължителните реквизити при извършване на всяка отделна продажба на стока/услуга в търговския обект и следва да бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство.
Поставеният въпрос е свързан с регистрирането и отчитането на продажбите в различни търговски обекти – магазин за цветя, магазин за облекло, магазин за хранителни стоки и др. В тези обекти се предлага голям асортимент от разнообразни стоки (облекла, храни, напитки, тютюневи и алкохолни изделия, цветя и др.). Практиката показва, че в преобладаващата част от случаите задължените лица използват фискални устройства, които са програмирани да регистрират и отчитат продажбите по департаменти/стокови групи, без посочване на конкретния вид на продадената стока, например:
- в магазин за облекло, продажбите на стоки се отразяват като „дрехи“, „облекло“ или „ДП1“;
- в магазин за хранителни стоки, продажбите се отразяват като „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „напитки“, „други“;
- в магазин за цветя, продажбите се отразяват като „ДП1“, „цветя“.
С оглед специфичната дейност в посочените търговски обекти и използваните в тях фискални устройства следва степента на детайлност в наименованието на продаваната стока да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока. В тази връзка описаните примери от търговските практики за начин за регистриране на продажбите чрез отразяване на продаваните стоки като родово определени вещи, а именно във фискалната касова бележка да се съдържа само най-общо съответната стокова група или департамент без наименование, не може да се приеме като достатъчно за изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7, тъй като не позволява в достатъчна степен да бъде идентифициран видът на продаваната стока.
В наредбата няма задължително нормативно изискване в издаваните фискални касови бележки като реквизит „наименование на стоката/услугата“ да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от наредбата продажби на специфични категории стоки/услуги. Разнообразието на артикулите от един вид стока/услуга, предлагани на пазара, извън посочените специфични категории, е в изключително широк диапазон, динамично и непрекъснато променящо се. В тази връзка и в съответствие с т. 7 на чл. 26, ал. 1 от наредбата нормативно се изисква като реквизит във фискалната бележка да бъде посочван най-малко съответниятвид на продаваната стока/услуга, например:
- В магазин за облекло продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга – пижама, потник, чорапи, независимо дали е/са мъжки, дамски или детски;
- В магазин за цветя продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга – букет, независимо дали е букет хризантеми, букет рози и др.; саксийно цвете, рязан стрък, опаковане на подарък и др.;
- В магазин за продажба на хранителни стоки, напитки и цигари продажбите следва да се отразяват по вид на продаваната стока, като най-малко се отбелязва:
а) в хляб и хлебни изделия;
б) месо;
в) колбаси,
г) прясно мляко,
д) кисело мляко,
е) кашкавал,
ж) сирене;
д) плодове;
е) зеленчуци;
ж) цигари, пури, пурети и др.;
з) вино, бира, ракия и др.
Изключение от гореописания ред е допустимо при продажби, извършвани в обменни бюра, заложни къщи или при продажби, извършвани по реда на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г.
По аналогичен начин следва да се отразяват продажбите и на стоки/услуги от всички останали, неизброени в горните примери за продажби в търговски обекти.
Тези изисквания към фискалните касови бележки са минимални с оглед възможностите, предоставяни от съвременните технологии. Детайлното описание на продаваната стока позволява по-ефективно упражняване правата на клиентите. В тази връзка е препоръчително отразяването на продаваните стоки/услуги да се осъществява в по-голяма степен на индивидуализация. Следва да се отбележи, че задължително условие е при регистриране на продажба да се посочи видът на закупената стока/услуга, стойността и количеството й. При регистриране на продажба на различни стоки от един и същ вид, стоки с различни цени, продадените стоки следва да се посочват на отделен ред.
По отношение на фискалния бон и придружаващата го фактура е необходимо продадените стоки да бъдат описани по горепосочения ред.
Наличните на пазара модели фискални устройства предоставят техническа възможност за въвеждане на много по-голям брой артикули от нормативно предвидения (минимум 100 артикула, съгласно Приложение №2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата) и съответно възможност продажбите да се отразяват по съответния вид стока/услуга.
В случай че използваното ФУ поддържа по-малък брой артикули от предлаганите в конкретния търговски обект и с оглед спазване изискването за посочване на наименование на продадената стока/услуга (чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата), което да позволява на клиента да идентифицира вида й, може да се използват софтуерни или технически средства, свързани с експлоатираното в обекта ФУ, напр. програмен продукт, позволяващ стоките да бъдат индивидуализирани чрез баркод четец. В този случай се приема, че ако софтуерът извършва операции единствено за извършване на справки относно цена и наименование на артикула, без в него да се въвежда информация за извършваните в обекта продажби и да се проследява движението на стоки и услуги, предмет на продажбите, то този софтуер не попада в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите.
Следва да се има предвид, че по отношение на минималното съдържание и реквизитите във фискалния бон нормативната уредба не допуска като наименование на продаваната стока/услуга да се изписва:
– обща сума на продажбата,
– общи технически наименования, използвани при програмирането на ФУ, например „ДП1“, „ДП2“,
– обобщена категория на продаваните стоки/услуги, например от типа на „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „други“ и т.н.
Този начин за отразяване е недопустим, тъй като не позволява идентифициране на продадената стока/услуга в търговския обект.
източник: https://nap.bg/news?id=3886